През тръните заради вас преминах.
Детство, осеяно с бодли,
но все донякъде достигнах...
Въпреки всичко; нищо, че боли.
Със страх все още гледам назад.
Плахо връщам се там
към спомени детски, потънали в прах;
към сцени тежки, изпълващи ме със срам.
Продължавам да си спомням,
отново съм обзета от омраза.
Смесени чувства към вас в душата ми се борят.
Как да спра разпростиращата се зараза?
Обвинения сега сипя навред,
но вече сякаш от смисъл лишени са.
Желая да гледам напред,
да кроя собствената си съдба.
Но въпреки това в себе си се съмнявам.
Уплашена съм, това е моят страх,
че вашите грешки някой ден ще повтарям.
Не искам да се превръщам в копие на вас.
На родителите ми
YOU ARE READING
Mess
PoetryЖивотът ме направи една бъркотия от емоции. Оплитам се в собствения си хаос с всеки изминал ден и чувството е задушаващо. Но изкуството освобождава душата ми от болката и я превръща в нещо красиво. Това е мигът, в който се чувствам свободна. Думите...
