Горчиви сълзи стичат се по нейното лице.
Безспирно плаче страдащото й сърце.
Тих глас в главата й шепти: "Съвземи се, спри!".
Но как да го направи? Всеки в живота й я беше наранил.Горчиви сълзи мокрят бузите й розови.
От години пред очите й редят се лоши спомени.
Детство изпълнено със сцени на насилие, в училище-тормоз.
Плачът-нейният единствен безмълвен зов за помощ.Горчиви сълзи продължават да капят от нейните очи.
Чувстваше как на целия свят постоянно пречи.
Искаше да изчезне, да се изпари,
Но знаеше, че просто няма сили.
YOU ARE READING
Mess
PoetryЖивотът ме направи една бъркотия от емоции. Оплитам се в собствения си хаос с всеки изминал ден и чувството е задушаващо. Но изкуството освобождава душата ми от болката и я превръща в нещо красиво. Това е мигът, в който се чувствам свободна. Думите...