Животът ме направи една бъркотия от емоции. Оплитам се в собствения си хаос с всеки изминал ден и чувството е задушаващо. Но изкуството освобождава душата ми от болката и я превръща в нещо красиво.
Това е мигът, в който се чувствам свободна.
Думите...
Твоите обиди злобни към мен продължават с пълна сила да хвърчат. От своя гняв си твърде заслепен, а думите ти в ушите ми винаги кънтят.
След време спрях да се засягам, с отношението ти свикнах вече. Никога обаче нищо не забравям. На болка от твърде крехка възраст ме обрече.
Питам се защо, защо си позволяваш тези грозни епитети срещу мен? Наслаждаваш ли се с тях ударите да нанасяш, да гледаш духът ми как гърчи се сломен?
Сбъркана съм, нищо не отричам, но да съм перфектна както искаш аз не мога. Моля се някой ден на теб да не приличам. Не желая да съм толкова жестока.
Поздравления, ти остави своя отпечатък. Някога ще осъзнаеш ли, че от теб ме заболя? Не забравяй, че в очите ми изглеждаш жалък, защото говориш на собствената си дъщеря.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
