Усмихвам се,
Но бедната ми душа е твърде сломима.
Няма да ти покажа
Колко лесно съм отвътре ранима.
Ще чакам ти да го откриеш.
Да видиш болката ми в друга светлина.
Сълзите ми ти да изтриеш,
Осъзнавайки че пред теб стои една развалина.
Не ме наранявай.
Само това те моля.
Думите ми не забравяй.
Не се възползвай от самотата моя.
Не заслужавам да бъда наранявана.
Дълго време стоях отхвърлена, сама.
Достатъчно била съм аз забравяна.
Поне ти ми протегни ръка.
Помогни ми вместо да се криеш.
Докажи ми, че съм способна на любов.
Трябва само живота в мен да откриеш.
Да ме измъкнеш от дълбокия ми гроб.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
YOU ARE READING
Mess
PoetryЖивотът ме направи една бъркотия от емоции. Оплитам се в собствения си хаос с всеки изминал ден и чувството е задушаващо. Но изкуството освобождава душата ми от болката и я превръща в нещо красиво. Това е мигът, в който се чувствам свободна. Думите...
