Боли ме, но сякаш вече нищо не усещам.
Чувствам само празнота.
В този свят трудно намирам красота.
Надеждата губи ми се в далечината,
А аз все повече потъвам в земята.
Прокарвам острието през бледата си кожа.
Лека шипеща болка, но продължавам без умора.
Искам пак да чувствам, каквото и да е.
Е, явно драскотините са единственото ми решение.
Боли ме, но все пак нещо, нали?
YOU ARE READING
Mess
PoetryЖивотът ме направи една бъркотия от емоции. Оплитам се в собствения си хаос с всеки изминал ден и чувството е задушаващо. Но изкуството освобождава душата ми от болката и я превръща в нещо красиво. Това е мигът, в който се чувствам свободна. Думите...
